>  Сделка с имот

Покупка и продажба на имот: адвокатска проверка и договори в София

Накратко. При покупка или продажба на имот в България собствеността се прехвърля с нотариален акт, който се вписва в Имотния регистър. Преди това страните обикновено подписват предварителен договор и купувачът плаща капаро (задатък). Затова най-важната стъпка е проверката на имота преди капарото: кой е собственикът и дали участват всички съсобственици и съпрузи, има ли ипотеки, възбрани или други тежести, съвпадат ли данните с кадастъра и какви са строителните книжа. Адв. Ваня Андонова съдейства в София при проверката на имота, при изготвянето или прегледа на предварителния договор и на проекта за нотариален акт и при сделката пред нотариуса.

За делба, наследство, наем и спорове вижте страницата Имотни правоотношения.

Кога е полезен адвокат и каква е ролята на нотариуса?

Законът не изисква адвокат при сделка с имот. Адвокат е полезен преди да подпишете каквото и да е и преди да платите капаро: при избора на имот, при преговорите за цена и срокове, при изготвянето или прегледа на предварителния договор и при подготовката за нотариуса.

Нотариусът изповядва окончателния договор във формата на нотариален акт. Преди това проверява дали прехвърлителят е собственик и дали са изпълнени особените изисквания на закона за сделката (чл. 586, ал. 1 ГПК). Той е безпристрастен към двете страни. Адвокатът работи в интерес на своя клиент: проверява имота по-рано и по-подробно, предлага клаузи и обяснява рисковете. Двете роли се допълват.

Какво се проверява преди покупка на имот?

  • Собственост: документът за собственост (нотариален акт, договор, наследство) и веригата от предишни сделки; дали участват всички съсобственици и съпрузи.
  • Тежести: ипотеки, възбрани, вписани искови молби, договори за наем и други вписвания в Имотния регистър към Агенцията по вписванията. Справка може да се направи по партидата на имота, а удостоверение за тежести издава службата по вписванията.
  • Кадастър: скица или схема от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и дали идентификаторът, площта и границите съвпадат с документите.
  • Данъчна оценка и задължения: удостоверението за данъчна оценка от общината, което се представя пред нотариуса, и дали има неплатени местни данъци и такса за битови отпадъци.
  • Строителни книжа: разрешение за строеж, удостоверение или разрешение за ползване (т.нар. Акт 16), а за земя – статутът по подробния устройствен план.
  • Продавач – юридическо лице: справка в Търговския регистър, кой представлява дружеството и дали е нужно решение на органите му.
  • Други проверки при необходимост: адвокатът може да направи и други проверки, например за задължения към етажната собственост или по въпроси, които възникват от представените документи.

Справката за тежести е добре да се направи в деня на предварителния договор и отново непосредствено преди нотариалния акт, защото вписванията в регистъра се променят.

Какво трябва да съдържа предварителният договор?

Предварителният договор задължава страните да сключат окончателен договор, но сам по себе си не прехвърля собствеността. Сключва се в писмена форма и трябва да съдържа уговорки за съществените условия на окончателния договор: точно описание на имота, цена, начин и срок на плащане (чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД).

Клаузи, на които да обърнете внимание:

  • каква сума се плаща като задатък (капаро) и какво става при отказ на всяка от страните;
  • неустойка при забава или неизпълнение;
  • задължение на продавача да заличи ипотеки и други тежести преди сделката и как ще се плати дългът му към банката;
  • какво става, ако банката откаже кредит на купувача;
  • срок за нотариалния акт и кой поема разходите (нотариална такса, местен данък, такса за вписване);
  • предаване на владението, състояние на имота и задължения към етажната собственост и доставчиците на ток, вода и парно.

Ако една от страните откаже да сключи окончателния договор, другата може да предяви иск съдът да обяви предварителния договор за окончателен (чл. 19, ал. 3 ЗЗД).

„Стоп капаро“ или „депозитна разписка“, които често се подписват чрез брокер, не са уредени отделно в закона. Ако такава сума се плаща, преди имотът да е проверен, е добре писмено да е записано какво става с нея, ако сделката не се състои.

Какво е капарото и какво става, ако някой се откаже?

В закона капарото се нарича задатък. То доказва, че договорът е сключен, и обезпечава изпълнението му. Ако купувачът, който е дал задатъка, не изпълни задълженията си, продавачът може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако не изпълни продавачът, който е получил задатъка, купувачът може да се откаже от договора и да поиска задатъка в двоен размер (чл. 93, ал. 2 ЗЗД). Вместо това изправната страна може да поиска изпълнение на договора и обезщетение по общите правила.

Двойният размер се дължи, когато сумата е уговорена като задатък по смисъла на закона. Страните имат договорна свобода (чл. 9 ЗЗД) и могат да уговорят друго – например при отказ да се връща само платената сума. Затова в договора е добре ясно да е записано какво е платената сума и какво става с нея при отказ.

Как се купува наследствен имот или имот в съсобственост?

Когато имотът има няколко собственици, например наследници, целият имот може да се продаде само ако участват всички съсобственици лично или чрез пълномощник. Ако един от тях не е съгласен, останалите могат да продадат само своите идеални части. Преди да продаде своята част на трето лице, съсобственикът трябва да я предложи при същите условия на другите съсобственици и да представи пред нотариуса писмени доказателства за това (чл. 33, ал. 1 ЗС). Ако това не е направено, всеки от останалите съсобственици може с иск в двумесечен срок от продажбата да изкупи частта (чл. 33, ал. 2 ЗС).

При наследствен имот се проверява удостоверението за наследници, а също дали някой от наследниците се е отказал от наследството – в особената книга за приемане и отказ от наследство при районния съд, в чийто район е открито наследството (чл. 49, ал. 1 и чл. 52 ЗН), и дали има вписано завещание – в регистъра на завещанията към Нотариалната камара и в книгите за завещания в службата по вписванията. Ако съсобствениците не постигнат съгласие, имотът може да се раздели доброволно или с дело за делба.

Ако продавачът е придобил имота по време на брака си, имотът обикновено е съпружеска имуществена общност. Разпореждането с такъв имот се извършва от двамата съпрузи заедно (чл. 24, ал. 3 СК). Ако с такъв имот се е разпоредил само единият съпруг, другият може да оспори сделката по исков ред в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от сключването ѝ (чл. 24, ал. 4 СК). След този срок правото на оспорване се погасява. Затова се проверява и семейното положение на продавача към датата, на която е придобил имота.

Може ли сделката да се сключи с пълномощно?

Да. Пълномощното за сделка с имот трябва да е с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието, извършени едновременно (чл. 37 ЗЗД). Ако упълномощителят е в чужбина, пълномощното може да се направи пред българско консулство, а пред чуждестранен нотариус може да са нужни апостил и превод. Освен пълномощното упълномощителят подписва с нотариална заверка и необходимите за сделката декларации – и когато упълномощава като продавач, и когато упълномощава като купувач. Преди сделката се проверява дали пълномощното и декларациите са редовни и дали обхващат точно този имот и тази сделка.

Какви данъци и такси се плащат при покупка на имот?

При покупка на имот обикновено се плащат три вида разходи: местен данък при придобиване на имущество, нотариална такса по Тарифата за нотариалните такси и държавна такса за вписване в Имотния регистър. Размерът на местния данък се определя от общинския съвет в границите от 0,1 до 3 % (чл. 47, ал. 2 ЗМДТ). Данъкът се изчислява върху договорената цена, а ако тя е по-ниска от данъчната оценка – върху данъчната оценка (чл. 46 ЗМДТ). По правило го плаща купувачът, освен ако е уговорено друго (чл. 45, ал. 1 ЗМДТ). Страните могат да се уговорят и да разделят разходите по сделката помежду си.

  • Местен данък в София: 3 % (Наредба за определяне на размера на местните данъци на Столичния общински съвет, чл. 35, ал. 2). Плаща се в общината по местонахождението на имота при прехвърлянето (чл. 37 от същата наредба).
  • Такса за вписване в Имотния регистър: 0,1 % от цената, по която е таксуван актът, но не по-малко от 5,11 € (Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, чл. 2, ал. 1).
  • Нотариална такса: определя се по скала в Тарифата за нотариалните такси и зависи от цената; затова не я посочваме като една сума.

Пример: при цена 150 000 €, която не е по-ниска от данъчната оценка, местният данък в София е 4 500 €, а таксата за вписване – 150 €. Точните суми за конкретната сделка се изчисляват преди нотариалния акт. Размерите са проверени на 29.10.2026 г.

Покупка от чужденец

Адв. Андонова консултира и съдейства при сделки с имоти и на английски и гръцки език. Граждани на държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство могат да придобиват имоти в България, включително земя. Граждани на други държави по правило могат да придобият апартамент или сграда, но придобиването на земя от тях е ограничено (чл. 22 от Конституцията). При пълномощно или документи, издадени в чужбина, може да са нужни легализация или апостил и превод.

Как протича работата?

  1. Консултация. Изясняваме сделката, имота и сроковете.
  2. Проверка. Справки за собственост, тежести, кадастър и строителни книжа; писмена или устна обратна връзка за рисковете.
  3. Договори. Изготвяне или преглед на предварителния договор и на проекта за нотариален акт.
  4. Сделка. Съдействие при нотариуса и след сделката (вписване, предаване на имота).

Какво да подготвите за първата среща?

  • документ за собственост на имота или данните от обявата (адрес, кадастрален идентификатор);
  • проект на предварителен договор или оферта, ако имате;
  • данни за продавача или купувача – физическо или юридическо лице;
  • информация за кредит, ако ще има;
  • кореспонденция с брокера или с другата страна;
  • въпросите, които ви тревожат.

Отзиви от Google

Цитатите са от публичния профил на кантората в Google. Показват се дословно, с името на автора и датата; „[…]“ означава изпусната част, а пълният текст е на линка. Отзивите описват личен опит и не са обещание за резултат по друг случай.

„Професионално и бързо обслужване. Ползвах услугите за преглед и допълнение на договор за покупко-продажба на имот. На база богатия си опит добави и други подходящи клаузи в моя полза.“

— Мила Тодорова, 29.04.2025, Google ★5 · виж отзива

„Купихме имот и Ваня беше нашият адвокат по сделката. Изключително доволен съм от професионализма и вниманието към детайла. Не бих се поколебал да използвам пак нейните услуги. Силно препоръчвам!!!“

— Hrisimir Gatev, 21.11.2024, Google ★5 · виж отзива

„Изразяваме своята искрена благодарност към адв. Андонова за предоставената високопрофесионална консултация относно правото на земя. Получихме точна, компетентна и навременна информация, която ни спести значителни притеснения и бъдещи затруднения. Впечатлени сме от задълбочения подход, ясните разяснения и проявената ангажираност към нашия казус. Препоръчваме адв. Андонов като изключително отговорен и надежден специалист!“

— Teodor Minev, 06.12.2025, Google ★5 · виж отзива

„Работя с адв.Андонова всички мои сделки и мога със сигурност да кажа , че е отличен адвокат с професионално отношение към всеки казус .“

— Ivan Parushev, 14.01.2025, Google ★5 · виж отзива

„Индивидуално и емпатично отношение към клиентите и вникване в същината на проблемите им. […] На мен лично ми помогна за цяла група от юридически проблеми - имотни, фирмени и граждански, и то само в рамките на една консултация. […]“

— Petko Pavlovski, 14.01.2025, Google ★5 · виж отзива

Често задавани въпроси

Какво да проверя, преди да дам капаро?

Преди капаро проверете кой е собственикът и дали всички съсобственици и съпрузи ще участват в сделката, дали има ипотеки, възбрани или искови молби в Имотния регистър, дали данните от кадастъра съвпадат с документите и какви са строителните книжа. Не плащайте капаро без писмен договор, в който е ясно какво става при отказ.

Нужен ли е адвокат, щом има нотариус?

Законът не изисква адвокат. Нотариусът проверява дали прехвърлителят е собственик и дали са изпълнени изискванията за сделката (чл. 586 ГПК), но е безпристрастен към двете страни. Адвокатът съдейства на своя клиент: проверява имота по-рано, преди капарото, предлага клаузи в негов интерес и го съветва за рисковете. Двете роли се допълват.

Какво става, ако продавачът се откаже след капарото?

Ако продавачът откаже да сключи окончателния договор, купувачът може да се откаже от договора и да поиска задатъка в двоен размер, ако сумата е уговорена като задатък и договорът не предвижда друго (чл. 93 ЗЗД), или да предяви иск съдът да обяви предварителния договор за окончателен (чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Кое е по-подходящо, зависи от клаузите на договора и от обстоятелствата.

Каква е разликата между задатък и неустойка?

Задатъкът се плаща при сключването на договора и служи като гаранция: ако купувачът не изпълни, губи задатъка, а ако не изпълни продавачът, може да дължи двойния му размер (чл. 93 ЗЗД), освен ако страните са уговорили само връщане на платеното (чл. 9 ЗЗД). Неустойката е уговорена сума, която се дължи при неизпълнение, без да е нужно да се доказват вреди (чл. 92 ЗЗД). Двете могат да се уговорят в един договор.

Може ли да купя имот, върху който има ипотека?

Да, но ипотеката остава върху имота и след продажбата, ако не бъде заличена. Затова в договора се уговаря как ще се погаси дългът на продавача и кога ще се заличи ипотеката. Често част от цената се плаща направо към банката на продавача. Преди сделката се изисква писмо от банката за точния размер на дълга.

Може ли да се продаде наследствен имот, ако един от наследниците не е съгласен?

Целият имот – не. За продажбата на целия имот трябва да участват всички съсобственици. Всеки наследник може да продаде своята идеална част, но преди това трябва да я предложи при същите условия на другите съсобственици (чл. 33 от Закона за собствеността). Ако съгласие не се постигне, имотът може да се раздели доброволно или с дело за делба.

Трябва ли съпругът на продавача да участва в сделката?

Ако продавачът е придобил имота по време на брака си, имотът обикновено е съпружеска имуществена общност и с него се разпореждат двамата съпрузи заедно (чл. 24, ал. 3 от Семейния кодекс). Ако продавачът се разпореди сам, другият съпруг може да оспори сделката по исков ред в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от сключването ѝ (чл. 24, ал. 4 СК). Затова преди сделката се проверява семейното положение на продавача към датата, на която е придобил имота, и как е придобит.

Може ли сделката да се сключи с пълномощно?

Да. Пълномощното за сделка с имот трябва да е с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието, извършени едновременно (чл. 37 ЗЗД). Ако упълномощителят е в чужбина, пълномощното може да се направи пред българско консулство. Упълномощителят подписва с нотариална заверка и необходимите за сделката декларации – като продавач или като купувач. Преди сделката се проверява дали пълномощното е редовно и дали обхваща точно този имот и тази сделка.

Какви данъци и такси плаща купувачът?

Обикновено купувачът плаща местния данък при придобиване на имот, нотариалната такса и таксата за вписване в Имотния регистър, освен ако страните са уговорили друго – например да разделят разходите помежду си. Местният данък се определя от общината в границите от 0,1 до 3 %; в София е 3 %. Таксата за вписване е 0,1 % от цената, но не по-малко от 5,11 €. Нотариалната такса зависи от цената по скала. Точните суми се изчисляват преди нотариалния акт.

Колко време отнема проверката на имот?

Зависи от вида на имота и от наличните документи. Справките в Имотния регистър и в кадастъра обикновено се правят бързо, а проверката на строителни книжа, наследства или съсобственост може да изисква повече време и документи от общината или от други институции. На консултацията се уточнява какво е нужно за вашия имот.

Може ли чужденец да купи имот в България?

Граждани на държави от ЕС и ЕИП могат да придобиват имоти в България, включително земя. Граждани на други държави по правило могат да купят апартамент или сграда, но придобиването на земя от тях е ограничено (чл. 22 от Конституцията). Преди сделката е полезно да се провери конкретният случай. Консултация е възможна и на английски и гръцки език.

Контакт

Можете да запишете консултация по телефона или чрез формата на страницата Контакти.

  • Телефон: +359 898 561 822
  • Имейл: adv@andonova.bg
  • Адрес: бул. „Черни връх“ 47, ет. 1, офис 1, Бизнес център „Витоша“, София
  • Работно време: понеделник – петък, 09:00 – 20:00

Запишете консултация →